Подходи към изучаването на ранния ислям (VII-VIII в.): метод и история

Второ преработено и допълнено издание.

Първата част на книгата е посветена на възникването на мюсюлман­ския исторически разказ в края на I/VII в. и неговото развитие през II/VIII в. Разгледани са биографичните сведения за ранните събирачи и разказвачи на предания, които проявяват подчертан интерес към ис­торическата тематика. Втората част на труда засяга ключови въпроси на метода в западната наука за исляма. В нея става дума за методоло­гичните приноси на водещи ислямоведи като Игнац Голдциер, Йозеф Шахт, Джон Уансбро и Готие Юнбол. Предложени са критерии за оценка на текста, които могат да допринесат за по-точното датиране и възстановяване на протоверсиите на ранните мюсюлмански литера­турни извори. Този вид „текстова археология“ поне засега е най- уместният начин за анализ на мюсюлманската литературна традиция. Третата част от книгата представлява опит да бъдат очертани конту­рите на загадъчния I/VII в. в историята на исляма чрез анализ на обек­тивните извори: нумизматични и епиграфски паметници от епохата. За навикналия на традиционния литературен разказ читател тази част вероятно ще прозвучи необичайно и може да предизвика извес­тен познавателен уплах. Обективните източници често ни отвеждат далеч от осветените от сакралната история представи, но техните сви­детелства са важен коректив, който не може да бъде пренебрегван при изучаването на ранния ислям. Книгата е насочена към читатели с интереси в областите на ислямознанието, историографията, истори­ята на религиите, критиката на текста, археологията, нумизматиката.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ  7

УВОД: ЗА СКЕПТИЦИТЕ, ОПИТИМИСТИТЕ И МЕТОДА 9

ПЪРВА ГЛАВА. ИСТОРИЧЕСКИЯТ ТЕКСТ 17

І.1. Начало на мюсюлманската историография 17

I.1.1. ʿУрўа ибн аз-Зубайр 25

I.1.2. Абāн ибн ʿУсмāн ибн ʿАффāн 31

I.1.3. ʿĀҫим ибн ʿУмар ибн Катāда аз-Зафарӣ  34

I.1.4. ʿАбд Аллāх ибн Абӣ Бакр ибн Мухаммад ал-Анҫāрӣ 37

I.1.5. Ўахб ибн Мунаббих  39

I.1.6. Шурахбӣл ибн Саʿд 47

I.1.7. Ибн Шихāб аз-Зухрӣ 49

I.1.8. Мȳсā ибн ʿУкба 70

1.1.9. Други ранни съставители на биографични произведения за Пророка 71

I.1.10. Ибн Исхāк, ал-Ўакидӣ и зараждането на историческия разказ 72

I.1.11. Аӽбāритите – първите професионални историци в исляма 94

I.1.12. Юристи в полето на историята 109

I.2. Заключение: Устно разпространение, откъслечност на сведенията и компилативност на изворите 111

ВТОРА ГЛАВА. ТЕКСТ И МЕТОД 117

ІІ.1. Библейска критика и кораничен анализ 119

II.2. Възникване и развитие на „ревизионистката школа“ 126

II.2.1. Обобщение: особености на ревизионисткия метод  136

ІІ. 3. Граници на приложимостта на ревизионисткия метод 137

II.3.1. Обобщение: Какво дължим на ревизионисткия метод 145

ІІ.4. Неоскептични подходи в ислямознанието 148

II.4.1. Обобщение: Какво дължим на неоскептицизма 153

ІІ.5. Хадӣсна критика и иснāден анализ 154

II.5.1. Игнац Голдциер и праведният импулс към фалшификация 155

II.5.2. Учението на Шахт: ретроспективно разрастване и умножаване на иснāдите 161

II.5.3. Западната наука за хадӣсите след Шахт: „проучване на опората и съдържанието“ 171

ІІ.6. Методологични изводи. Историчност и автентичност на преданията 216

ТРЕТА ГЛАВА. ИСТОРИЯ И МЕТОД: КЪМ ПОЗНАНИЕТО НА ПЪРВОТО ИСЛЯМСКО СТОЛЕТИЕ 221

ІIІ.1. Епиграфски и нумизматични паметници 221

ІІІ.1.1. Описание на епиграфските и нумизматичните паметници  221

ІIІ.2. Значимост на епиграфските и нумизматичните паметници за историческата реконструкция на първото ислямско столетие 226

III.2.1. Закрилниците и техният повелител 226

III.2.2. Арабската ера 235

III.2.3. Единобожната вяра 240

III.2.4. Благословеният божи пратеник 246

III.2.5. Мухаммадун и надписите на Скалния купол 250

III.2.6. Религиозният ритуал 260

III.2.7. Свещеното писание 262

ІІІ.3. Заключение: Ярката тъма на първото столетие  271

Абревиатури 275

Библиография 277

Извори 277

Монографии и студии 280

Индекс на кораничните знамения 297

Индекс на собствените имена и термините 299