ДЖАЙНИСТКАТА ФИЛОСОФСКА ТРАДИЦИЯ И ВЪПРОСЪТ ЗА ПЛУРАЛИЗМА
- Наличност: ДА
- Корица: мека
- Тегло: 0.30кг
- Размери: 14.00см x 21.00см
- Страници: 208
- Година: 2026
- ISBN: 978-954-07-6295-1
10.00€ (19.56 лв.)
Вашата кошница е празна!
| Автор | Алекс Костова |
Алекс Костова е доктор по съвременна философия, главен асистент по източна философия в катедра „История на философията“ към Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на монографията „Истина и екзистенция. Късният Хайдегер и въпросът за преодоляването на метафизиката“. Има академичен престой в Торино (2017), Лече (2018) и Виена (2019).
Въпросът за плурализма навлиза – и до голяма степен доминира – в дебатите на почти всички философски дисциплини през последните две десетилетия. Джайнизмът е най-продължителната традиция на философския плурализъм в глобалната история на философията – тя съществува без прекъсвания повече от 2500 години. Настоящото изследване цели да предложи първата рационална реконструкция на диахронното и синхронното структуриране и развитие на джайнистката форма на плурализъм от зараждането ѝ с Умасвати до началото на ХХ в., както и критически да дискутира аргументите на традицията. Това дава уникалната възможност да се погледне към основанията и еволюцията на философския плурализъм.
Съдържание
ПРЕДИСЛОВИЕ / 7
УВОД. ВЪПРОСЪТ ЗА ПЛУРАЛИЗМА В ДЖАЙНИСТКАТА ФИЛОСОФСКА ТРАДИЦИЯ / 11
1. Актуалност и значимост на въпроса в контекста на тенденциите за артикулиране на метафизически плурализъм в съвременната философия / 11
2. Състояние на изследванията върху проблема. Структура и методология на историко-философското изследване / 14
2.1. Onomasticon. Раждането на изучаването на джайнизма като академична дисциплина / 14
2.2. Основни тенденции на интерпретация в съвременните изследвания / 17
2.3. Ситуиране на настоящото изследване. Методологическа рамка / 20
ПЪРВА ЧАСТ
КОНФИГУРИРАНЕ НА ДЖАЙНИСТКАТА ФИЛОСОФСКА ТРАДИЦИЯ В ИСТОРИКО-ФИЛОСОФСКИЯ КОНТЕКСТ НА ЕПОХАТА НА ГУПТА / 25
ПЪРВА ГЛАВА
TATTVĀRTHĀDHIGAMASŪTRA – РАЖДАНЕТО НА МЕТАФИЗИЧЕСКИЯ ПЛУРАЛИЗЪМ / 31
1. Структура и граници на познанието според първа глава на ТА / 33
2. Nayavāda. Гледищата като частично познание за реалното / 44
3. Концептуализация на когнитивните процеси според втора глава на ТА / 50
4. Реалността на външния свят като необходима предпоставка на познанието според пета глава на ТА / 55
ВТОРА ГЛАВА
ПЪРВОНАЧАЛНИ ФИЛОСОФСКИ КОМЕНТАРИ ВЪРХУ ПОНЯТИЕТО ЗА СУБСТАНЦИЯ СЛЕД УМАСВАТИ / 63
1. Модално конфигуриране на промяната при Кундакунда / 64
2. Пуджяпада и първата концептуална артикулация на anekāntavāda / 75
ВТОРА ЧАСТ
АРТИКУЛАЦИЯ НА МЕТАФИЗИЧЕСКИЯ ПЛУРАЛИЗЪМ В ДЖАЙНИЗМА / 83
ТРЕТА ГЛАВА
ЕДНО ИЛИ МНОГО? ДИСПУТЪТ ЗА РЕАЛНОСТТА МЕЖДУ БУДИЗМА И ДЖАЙНИЗМА / 83
1. Дхармакирти и apohavāda / 83
2. Ранносредновековна постановка на проблема за saptabhaṅg при Самантабхадра / 90
3. Eva, обхватът на syāt и проблемът за реконструкцията на седемделното предициране / 102
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ЧАСТИЧНИ ИСТИНИ И РЕЛАЦИОННА РЕАЛНОСТ – ЛОГИЧЕСКАТА ПРОГРАМА НА АКАЛАНКА / 112
1. Основни предпоставки на епистемологическия проект на Акаланка / 115
2. Syādvāda – условно предициране и модална структура на истинността / 125
3. Универсалното като модалност. Реализъм и иманентизъм у Акаланка / 131
ПЕТА ГЛАВА
ПРАБХАЧАНДРА – TARKA, VYĀPTI И СТРУКТУРАТА НА ИНДУКЦИЯТА / 137
ШЕСТА ГЛАВА
СЕМАНТИКА НА МНОГОСТРАННОСТТА. ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ГЛЕДИЩЕ И СЕДЕМДЕЛНОСТ В ПЕРСПЕКТИВАТА НА ARTHA-NAYA И ŚABDA-NAYA У ВАДИДЕВА СУРИ / 148
ТРЕТА ЧАСТ
ДЖАЙНИЗМЪТ МЕЖДУ РАННАТА МОДЕРНОСТ И ГАНДИ. ТРАНСФОРМАЦИИ НА ПЛУРАЛИЗМА / 157
СЕДМА ГЛАВА
ДЖАЙНИЗМЪТ В РАННОМОДЕРЕН КОНТЕКСТ / 157
1. Метафизика на отсъствието – философските основания на navīna-nyāya при Рагхунатха Широмани / 159
2. Яшовиджая Гани. Madhyasthatā между релативизма и абсолютизма / 164
ОСМА ГЛАВА
ОТ ANEKĀNTAVĀDA КЪМ SATYĀGRAHA. ДЖАЙНИСТКАТА ФИЛОСОФСКА ТРАДИЦИЯ ПО ВРЕМЕТО НА БРИТАНСКИЯ РАДЖ / 170
1. Шримад Раджчандра и въпросът за вътрешното удостоверяване на истината / 170
2. Екземплярност и нормативност. Ганди и основанията на действеността / 174
2.1. Satya – въпросът за истината отвъд пропозиционалното ù определение / 176
2.2. Satyāgraha – от познание към практика / 183
2.3. От субект към satyāgrahī / 190
ЗАКЛЮЧЕНИЕ / 194
БИБЛИОГРАФИЯ / 199