БИОПОЛИТИЧЕСКО КОНСТРУИРАНЕ НА ГРАДСКОТО ПРОСТРАНСТВО

Изглежда, че днес се срамуваме от нашите социалистически градове, села, жилищни квартали – изоставени или зле поддържани, притискани или измествани от нови архитектурни и градоустройствени форми, днешното им състояние има малко общо с техните планове от времето на социалистическата система и с малки изключения, не биват възприети като достойни за статута на „културно наследство“ за разлика от архитектурните им конкуренти от епохите преди 1944 г. Социалистическата система обаче се гордее с тях и тъкмо на тях приписва повишаването на жизненото равнище на населението и на неговата способност за производителен труд.

За мрачните продукти на една комунистическа утопия ли става дума? Съвсем не. По-скоро в тези жилищни устройства иде реч за социалистическо адаптиране на биополитическа технология и рационалност, изобретени в условията на капиталистическа индустриализация за целите на контрола върху биологичния живот на едно население, за въздействие посредством градско планиране, архитектура, вътрешен дизайн, хигиенни, медицински и епидемиологически проучвания и норми върху съвкупни феномени като здраве, дълголетие, заболяемост, раждаемост, смъртност, работоспособност. Тази книга е опит за социологическа генеалогия на социалистическата биополитика на градското пространство.

Предмет на изследването на Момчил Христов са техниките за упражняване на власт при организирането на модерното градско пространство за целите на контрола върху биологичния живот на обитаващото го население. Целта е да бъдат подложени на анализ историческото възникване на тези техники, формата, която те приемат при своето кристализиране, и различните им усвоявания в стратегии по конструиране на градското пространство. Значението на тази цел е свързано с убеждението, че градското пространство – в неговите архитектурни и градоустройствени измерения – въздейства не само върху репрезентациите на практикуващите го индивиди, но и върху техния здравен статус като биомедицинска категория.

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД.........9

I. ТЕОРЕТИЧНИ И МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ НА БИОПОЛИТИКАТА.....19

I.1. Властови отношения......21

I.2. Техники и технологии.......44

I.3. Рационалности и управление....71

I.4. Биополитика и градско пространство....91

I.5. Биополитика и социалистически общества....113

I.6. Обобщение и задачи на изследването....143

II. ГЕНЕЗИС И ФОРМИ НА БИОПОЛИТИЧЕСКИТЕ ТЕХНИКИ НА ГРАДСКОТО ПРОСТРАНСТВО.....151

II.1. Основи на биополитиката на града....153

II.2. Изкуства на движенията........77

II.3. Проблеми на населението и реда......213

II.4. Колективно здраве и морал......247

II.5. Биополитизиране на хабитата......283

II.6. Обобщение........334

III. КЪМ БИОПОЛИТИЧЕСКОТО КОНСТРУИРАНЕ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ХАБИТАТ ПРЕЗ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК В БЪЛГАРИЯ.......341

III.1. Съветският опит............348

III.2. Аксиоми на преноса и усвояването.......362

III.3. Политикономия на биополитиката.....383

III.4. Техники на населеното място.......405

III.5. Техники на хабитата........432

III.6. На борба за висока санитарна култура......465

III.7. Обобщение......487

ЗАКЛЮЧЕНИЕ....492

СЛЕДГОВАРЯЩИ БЛАГОДАРНОСТИ.....502

БИБЛИОГРАФИЯ.....508