Книгата е интересна със своя главен герой – княз Никита Лобанов-Ростовски, наследник на стара руска княжеска фамилия – династията Рюриковичи.

Биографията на княз Лобанов-Ростовски илюстрира съдбата на руската емиграция, дълбокия трагизъм и демонизъм на ХХ век. Горчива съдба е емигрантската и тя може да бъде донякъде възмездена само с ново намиране на родината.

Книгата разказва за механизмите на Властта и за нейната неуморима отмъстителност. Животът на младия княз и на неговото семейство преминава в спиралата на подозренията, дебненето, бягствата, преследванията, санкциите. Трудно се живее и оцелява в един параноичен свят. Трудно се бяга и от Властта, нейната „майчинска“ ръка те настига навсякъде, за да ти дари мрака. Колкото и горчиви страници да има в книгата на живота, те не могат да бъдат скъсани. Разказът показва колко издръжлив може да бъде човекът. Как е способен да направи от духовността и благородството арматура на живота си.

Книгата е значима за българския читател и поради факта, че България е родното място на руския аристократ. Това е страната на детството, на очакванията към живота, на любовта, на болката за родителите. Това е сантименталната родина на княза, която той така съкровено продължава да обича. Не е достатъчно да бъдеш благородник. Трябва да бъдеш и благороден човек. Като княз Никита Лобанов-Ростовски.