ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА СВЯТОТО. ОТ ИМАНУЕЛ КАНТ ДО РУДОЛФ ОТО

Мирослав Бачев е теолог и философ, доктор по философия. Автор е на десетки статии в областта на философията на религията и философската антропология. Преподавател е по история на религиите, философия на религията и философска антропология във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси обхващат още сравнителното религиознание, съвременната философия, аналитичната психология, диалога между философията и културата на Изтока и Запада.

Настоящата монография е първи опит за по-цялостно представяне на творчеството на Рудолф Ото (1869–1937) в България, с акцент върху връзката му с критическата философия на Имануел Кант. В книгата се разкриват проблематични моменти в употребата на базовите религиозни категории „свещено“ и „свято“, както и на основните термини в най-известното съчинение на Ото „Святото“ (Das Heilige, 1917): „mysterium tremendum“, „Ganz Andere“ и др. Анализират се най-важните подходи към религията в творчеството на Ото, развитието на науката за религията (Religionswissenschaft), сравнителното религиознание и приложението на религиозното a priori в историята на религиите. Дискутират се още и изследванията на Ото върху сравнителния мистицизъм. Представени са идеите му за паралелните линии на развитие на религията и философията на Изтока и Запада.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11

УВОД. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13

Първа глава. Историческият контекст на „Идеята

за святото“ и подходите към религията . . . . . . . 19

1. Свещено и свято. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 20

1.1. Свято и свещено в „Das Heilige“. . . . . . . . 24

1.2. Терминът „Heilig“. . . . . . . . . . . . . . . . . . 26

2. Историческа ситуация. . . . . . . . . . . . . . . . . 28

2.1. Появата на „Das Heilige“. . . . . . . . . . . . . 28

2.2. Рудолф Ото – живот и дело. . . . . . . . . . . 35

3. Обзор на избраната литература. . . . . . . . . . . 46

3.1. Обзор на литературата в България. . . . . . 46

3.2. Обзор на чуждестранната литература. . . . 50

4. Извори на идеите на Рудолф Ото извън

Кантовата философия. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 63

4.1. Библейската традиция: qadoš и ᾰγιος. 63

4.2. Естетико-религиозното предчувствие.

Якоб Фриз. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 66

4.3. Християнската теология и философия. . . . 70

4.3.1. Дъното на душата. Майстер Екхарт. . . . 70

4.3.2. Съзерцание на Универсума.

Фридрих Шлайермахер. . . . . . . . . . . . . . . . . 71

6 4.3.3. История срещу метафизика.

Албрехт Ричл . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 74

4.3.4. Свято и религия. Натан Зьодерблом . . . . 76

4.4. Съвременна философия и психология. . . . . . 77

4.4.1. Дескриптивната психология.

Вилхелм Дилтай. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 77

4.4.2. Рационалното свято.

Вилхелм Винделбанд. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 79

4.4.3.Еволюция на религиозните форми.

Вилхелм Вунд. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 81

4.4.4. Психологията на религията през XX век.

Уилям Джеймс. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 85

5. Подходи към религията в творчеството на Ру-

долф Ото. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 88

5.1. Феноменология на религията. . . . . . . . . . . 88

5.2. „Das Heilige“: феноменология или философия

на религията? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 93

5.3. Отношението между философия на

религията и науката за религията. . . . . . . . . . 97

5.4. Развитието на науката за религията

(Religionswissenschaft). . . . . . . . . . . . . . . . . . 100

5.5. Проектът на Рудолф Ото за съвременна

философия на религията и влиянието на Кант 101

5.6. Емпиричният и рационалният подход. . . . 103

Втора глава. Категорията „свято“ в светлината на

Кантовата критика на разума. . . . . . . . . . . . . . 106

1. Същността на религията. . . . . . . . . . . . . . 106

1.1. Рационалната религия: Имануел Кант. . . . 106

1.2. Дистинкцията „рационална религия –

исторически религии“ . . . . . . . . . . . . . . . . . 107

1.3. Религията на святото: Рудолф Ото . . . . 109

1.4. Кант и светостта. . . . . . . . . . . . . . . . 110

2. Линията Кант–Фриз–Ото. . . . . . . . . . . . . . 112

3. Априорното. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 119

3.1. Кант и априорното . . . . . . . . . . . . . . . 121

3.2. Кант и теологията. . . . . . . . . . . . . . . . 125

3.3. Религиозното a priori у Ернст Трьолч. . . . . 128

3.4. Априорното в „Религиозната философия

на Кант и Фриз“. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 129

3.5. Априорното в „Идеята за святото“. . . . 132

3.5.1. Дискусия около априорното в „Идеята

за святото“. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 137

4. Отношението между рационално и

ирационално: проблемът за схематизма. . . . . . . 147

4.1. Рационално и ирационално в религията. . . 147

4.2. Схематизмът у Кант . . . . . . . . . . . . . . 151

4.3. Схематизмът у Шлайермахер. . . . . . . . . 153

4.4. Схематизмът в „Религиозната философия

на Кант и Фриз“. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 154

4.4.1. Идеален схематизъм на категориите. . . 155

4.5. Схематизмът в „Идеята за святото“. . . 157

4.6. Дискусия около схематизацията . . . . . . . 160

4.7. Идеограми. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 165

4.8. Различия между Кант и Ото в

приложението на схематизацията. . . . . . . . . 168

4.9. Свято и добро. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 171

4.10. Религиозният език като мост между

рационалното и ирационалното . . . . . . . . . . 177

5. Естетическият въпрос: възвишеното и

нуминозното . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 181

5.1. Религия и естетика . . . . . . . . . . . . . . . 182

5.2. Възвишеното и нуминозното . . . . . . . . . 184

5.3. Кантовата естетика. . . . . . . . . . . . . . 185

5.3.1. Априорност и емпиричност на

съждението на вкуса. . . . . . . . . . . . . . . . . . 187

5.4. Естетически въпроси в „Религиозната

философия на Кант и Фриз“. . . . . . . . . . . . . 189

5.5. Двойствен характер на възвишеното и

нуминозното. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 190

5.6. Пробуждане на възвишеното и святото. . 194

5.7. Възвишено, религия и Бог. . . . . . . . . . . . 196

Трета глава. Святото като интеграционна

категория и науката за религията. . . . . . . . . . . 201

1. Науката за религията (Religionswissenschaft). . . 201

1.1. Mysterium на религията: изцяло другото. . 201

1.1.1. „Изцяло другото“ в религиозната

история. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 203

1.1.2. Бог като „изцяло другото“. . . . . . . . . . 204

1.1.3. Дискусия около „изцяло другото“. . . . . . 205

1.2. Сравнителното религиознание и

историята на религиите. . . . . . . . . . . . . . . 209

1.2.1. „Das Heilige“ в контекста на

сравнителното религиознание. . . . . . . . . . . . 210

1.3. Религиозното a priori и историята на

религията. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 212

1.3.1. Паралелно развитие на религията. . . . . 215

1.3.2. Религиозното a priori, историята и

универсалната религия. . . . . . . . . . . . . . . . . 219

2. Междурелигиозният диалог. . . . . . . . . . . . . . 225

2.1. История на диалога между религиите. . . . 225

2.2. Религиозният съюз на човечеството. . . . . 229

2.3. Диалогът между Изтока и Запада. . . . . . 232

2.4. Изтокът и индийските религии. . . . . . . . 233

2.5. Бхакти-традицията и християнството. . 238

2.6. Будизмът и християнството. . . . . . . . . 238

2.6.1. Прилики между будизма и

християнството. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 241

2.6.1.1. Трансцендентният идеал. . . . . . . . . . 243

2.6.1.2. Монашеството. . . . . . . . . . . . . . . . 243

2.6.2. Различия между будизма и

християнството. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 244

2.6.3. Тантра будизмът. . . . . . . . . . . . . . . . 245

3. Мистицизмът . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 245

3.1. Вяра и мистика. . . . . . . . . . . . . . . . . . 247

3.2. Профетични и мистични форми на

религията. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .248

3.3. Изследванията на Ото върху

мистицизма. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 251

3.3.1 Изтокът и Западът. . . . . . . . . . . . . . . 253

3.3.2. Двата пътя: мистицизмът на

самонаблюдението и визията за целостта. . . 255

3.3.3. Майстер Екхарт и Шанкара Ачаря. . . . . 258

3.3.4. Идеята за спасението и битието

като ценност. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 262

3.3.5. Различия между Екхарт и Шанкара. . . . . 263

4. Приложението на нуминозното: Паул Тилих,

Мирча Елиаде и Карл Юнг. . . . . . . . . . . . . . . . 265

ЗАКЛЮЧЕНИЕ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 270

БИБЛИОГРАФИЯ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 273

БЛАГОДАРНОСТИ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 284