Монографията предлага систематизирани данни, представящи употребата на два лингвистични сегмента – единият е от номиналната фраза (притежателните местоимения – клитични и пълни форми) и другият е от вербалната фраза (приглаголните клитики) от неносители на българския език. През призмата на основните теоретични постановки, свързани с езикоусвояването, се анализира специфичният езиков материал, като се правят изводи с теоретична и приложна насоченост. Предоставя се полезна информация за всички, които работят в областта на лингвистиката, контрастивната лингвистика, методиката и се интересуват от усвояването на чужд език.