Евхаристията. Mysterium fidei – mysterium vitae

В монографията „Евхаристията – mysterium fidei – mysterium vitae (литургично изследване на тайнството Евхаристия)“ се обръща внимание на основни за литургичното богословие проблеми, разгледани през призмата на световните научни изследвания по въпросите на Евхаристията, тайнствата и обредите, в съответствие с българските изследвания в тази област и научно-изследавателското наследство на учени и преподаватели, оставили своя принос в литургичното богословие в България. Друг мотив за това изследване е отражението на вероизповедта на Църквата в литургичните текстове, молитви и последования – тяхната неразделна връзка и свидетелство за вярата в Светата Троица, Богочовека Господ Иисус Христос, Пресвета Богородица, ангелското войнство и света на светиите.

В това изследване се прави опит за изяснение на основните мотиви, тези, хипотези и становища, термини, библейски текстове и литургични анализи, исторически факти и събития, личности и учения, за по-ясното разбиране на литургичните феномени, които се разглеждат в текста на монографията. Историята, развитието, функцията и интерпретирането на различните обекти на изследването се отнасят до следните литургични феномени: Литургията; Евхаристията; Анафората (евхаристийния канон) с различните части (с акцент върху епиклезиса) и проблема за претворяването и освещаването; култа – богослужебните последования, символа, тайнството, жертвата, и други, които се разглеждат през призмата на авторовите тези и хипотези, мои и на използваните от мен изследователи, с акцент върху българските литургически изследвания, преплитащи идейните принципи на литургичното и евхаристийното богословие като фундамент науката Литургика.

В тази монография, и за първи път в българската богословска наука, се дават научните характеристики и основните параметри на едно литургично изследване, методологията, приложима в подобен вид изследвания, както и научно-изследователските принципи за постигане на обективни резултати.

Основните научно-изследователски аспекти, разгледани в монографията са: в увода се дават свидетелствата за Евхаристията в българската православна литургична традиция – литургичната църковност, евхаристийното богословие като изповед на вярата на българските литургисти, конфесионални и интерконфесионални характеристики в изследванията на българските литургисти; в Глава първа – „Основни характеристики в изследването на Евхаристията – методологични, символични, литургични, патристични, догматически, търкувателни“, се разглеждат: фактори на формирането на литургичните феномени; православното богослужение – молитва, вяра и живот; литургично и тайнствено – богослужебно и мистично; Божията благодат и светоотеческото богословие – основа на литургичното богословие; претворяването – общение с Троичния Бог и пребъдване в Божието Царство; между ἀνάμνησις и ἐπίκλησις като литургични феномени за реализиране на Евхаристийното тайнство; съборността в евхаристийната икумена – идеи, възгледи и учения. Във Втора глава акцентът пада върху „Светата Литургия – история, развитие, части и особености“: от ἐπιφάνεια до Литургия; литургично многообразие – вероизповедна идентификация; източни литургични семейства, с акцент върху византийската богослужебна практика и връзката със западните литургични семейства; Литургията на Църквата – части: Литургия на Словото – изповядване на Евангелието; Литургия на предложението – изповядване на небесната и земна Църква (Проскомидийният чин), Великият вход; от b^erāḵā към Евхаристия: паралели мужду юдейска и раннохристиянската литургична практика, раннохристиянските анафори и византийските анафори; някои паралели между синагогална богослужебна практика и връзката с денонощния богослужебен кръг; някои паралели между юдейската пасха и Тайната вечеря; Тайната вечеря като ἐπιφάνεια на Светата Трица; антиципация на времето – καιρός изпреварва χρόνος; Литургия на верните – изповядване на Тялото Христово – Църквата; древните византийски анафори на св. Йоан Златоуст и св. Василий Велики – литургични особености и характеристики – паралели и различия, редакции, преводи и издания, автентичност на анафоралните текстове (на Василиевата и на Златоустовата евхаристийни молитви), литургичен и екзегетически анализ на текстовете. В Глава трета – „Учението на Църквата за светата Евхаристия – основно изследване на литургийните и евхаристийни феномени“, се изясняват феномените: освещаващата и претворяваща сила в Евхаристията; в подготовката за освещаване и претворяване; евхаристийна вероизповед; спасителен диалог между Бога и човеците; εὐχαριστήσωμεν τῷ Κυρίῳ – да благодарим – да изповядаме Господа; благодарение преди възкресението – изповед преди жертвата; в евхаристийно ядро – ἐπίκλεσις – nucleus eucharitica; евхаристийна пневматология и тайноизвършители текстове; глаголите за освещаване и претворяване: покажи и направи; призиви на претворяване в раннохристианските и византийските анафори (Василиевата и Златоустовата); тълкуване на традицията – “teologia prima”; епиклетичните елементи и проблеми на призователната молитва – пресъществяване или претворяване; теоцентричност на евхаристийния текст и православната вероизповед във византийските литургии; свидетелства за Истината според учението на Църквата и богослужебните текстове и молитви; връзка на византийските анафори с тайнството Изповед и богослужебната изповедна практика на Църквата. В Четвърта глава „Евхаристийна ангелология“ основните теми са инспирирани от изследванията на автора на монографията, свързани с т.н. евхаристийна ангелология: от Христовата жертва към благодарение, славословие и вечен живот; вероизповед и освещаване във и чрез Ангелската песен; „Ангели поют на небеси...“ и други.

Този монографичен труд може да се определи като ново за България систематично, аналитично, сравнително, екзегетическо, историческо, патрологично и догматико-каноническо литургично изследване на Евхаристията. В изпълнение на заложените цели това монографично изследване е полезно за всички студенти, преподаватели и изследователи, които обръщат своя поглед към литургичното богословие и Евхаристията.