
Автор | Георги Якимов |
- Наличност: ДА
- Корица: Е-книга
- Страници: 454
- Година: 2023
- ISBN: 978-954-07-5744-5
Настоящето изследване си поставя за цел да хвърли проучи най-важните аспекти от развитието на българското образование в периода 1934 – 1939 г. Основание за поставянето на посочените хронологически граници на изследването е убеждението на автора, че от началото на Втората световна война установеното след 19 май 1934 г. безпартийното управление навлиза в нов етап. Това се отразява в образователната област, в която се засилват държавният контрол над учители и ученици, ожесточават се дисциплинарни мерки, подготвя се създаването на единна държавна младежка организация. В годините на войната главната задача на образователното министерство е борбата срещу „комунизма, левичарството и пораженчеството“. Затова развитието на образователната система от есента на 1939 г. до есента на 1944 г. заслужава отделно изследване.
Периодът 1934 – 1939 г., макар и да не е продължителен времеви отрязък, е важен за развитието на българското образование. В него са извършени значими промени, които са повлияни от обществената обстановка в страната след деветнадесетомайския преврат. Налагането на безпартиен режим води до нова насока на просветната политика, в която образователните институции се подчиняват на вижданията на авторитарните обществени сили („Звено“ и Военния съюз) за обучението и възпитанието на децата и младежите. Дори когато те губят влияние и основен властови фактор става цар Борис ІІІ, образователната политика не се променя съществено. В изследването са отбелязани конкретните промени в управлението на образователната система – новото просветно законодателство (наредбите-закони), засилване на централизацията в управлението на образованието, налагане на идеологията на „творческия национализъм“, промените в училищната мрежа, програмите и учебниците, утвърждаването на линията за засилено национално възпитание на учениците, промените в положението на учителската прослойка, налагането от държавната власт на единна професионална организация на просветните дейци, реакциите на обществото към просветната политика и др.
СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД - 7
Първа глава
ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ (1909 – 1934) - 21
1.1. БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ
ПРЕЗ ВТОРОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ХХ ВЕК - 21
1.2. ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ ПРОСВЕТЕН РЕФОРМИЗЪМ И ОБЕЗСИЛВАНЕТО МУ ОТ „ДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ СГОВОР“ - 26
1.3. ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА „НАРОДНИЯ БЛОК“ - 65
Втора глава
ОСОБЕНОСТИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАНАТА СИСТЕМА В ПЕРИОДА 1934 – 1939 Г. - 73
2.1. НОВИ ВЪЗГЛЕДИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ИДЕИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КРЪГ „ЗВЕНО“ ЗА ПРОСВЕТНИ РЕФОРМИ - 73
2.2. ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА СЛЕД ПРЕВРАТА НА 19 МАЙ 1934 Г. „НОВАТА ДЪРЖАВА“ И ПРОСВЕТНИТЕ РЕФОРМИ - 115
2.3. БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГОДИНИТЕ НА МОНАРХИЧЕСКИЯ РЕЖИМ (1935 – 1939) - 165
Трета глава
ИДЕОЛОГИЯТА НА „НОВАТА ДЪРЖАВА“ В ОБРАЗОВАНИЕТО - 257
3.1. ТВОРЧЕСКИЯТ НАЦИОНАЛИЗЪМ - 257
3.2. ИДЕОЛОЗИТЕ НА „НОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ“ - 277
3.3. „ЕДИННОТО УЧИТЕЛСТВО“ В СЛУЖБА НА НАЦИОНАЛНИЯ ИДЕАЛ - 310
3.4. „ПРОСВЕТНОТО ЕДИНСТВО“ И ДЕЙНОСТТА НА ПРОСВЕТНИЯ СЪЮЗ (1934 – 1939) - 322
Четвърта глава
ОТ ГРАЖДАНСКО КЪМ ДЪРЖАВНО-ГРАЖДАНСКО ВЪЗПИТАНИЕ - 355
4.1. НОВИ ПРОГРАМИ ПО УЧЕБНИТЕ ПРЕДМЕТИ „ОТЕЧЕСТВОЗНАНИЕ“ И „ГРАЖДАНСКО УЧЕНИЕ“ - 355
4.2. ГРАЖДАНСКОТО УЧЕНИЕ В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ОТЕЧЕСТВОЗНАНИЕ - 368
4.3. СЪДЪРЖАТЕЛНИ АКЦЕНТИ В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ГРАЖДАНСКО УЧЕНИЕ В ІІІ ПРОГИМНАЗИАЛЕН КЛАС - 375
4.4. ПРЕДСТАВАТА ЗА КАЧЕСТВАТА И ДОБРОДЕТЕЛИТЕ НА „НОВИЯ ГРАЖДАНИН“ - 396
4.5. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ГРАЖДАНСКО УЧЕНИЕ - 402
ЗАКЛЮЧЕНИЕ - 423
БИБЛИОГРАФИЯ - 429
РЕЗЮМЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК - 449