Чрез преданието към православието. Ярослав Пеликан и пътят на историка към Църквата

Традицията е живата вяра на починалите. Традиционализмът е мъртвата вяра на живите. В Традицията живеем в диалог с миналото, докато помним къде и кога сме, както и, че ние трябва да решим. Традиционализмът предполага, че нищо не трябва да се прави за първи път и следователно, че единственото необходимо за решаването на даден проблем е да се достигне до предполагаемо единодушно свидетелство на тази хомогенизирана традиция.

Ярослав Пеликан

Изследването на Теодор Аврамов се обръща към един от най-известните и добри църковни историци в англоезичния свят, а и изобщо. Ярослав Пеликан, чийто приноси са добре известни на занимаващите се с историята на християнството, е забележителен приемник на тази школа, защото като не-емигрант, но син на емигранти, е един от малкото, които успяват да поемат и оценят на изключително задълбочено ниво казаното и написаното от „емигрантите“ богослови, като го прилага без да го повтаря. Тъй като, от една страна, самият той израства заедно с нея, а от друга – е външен на нея, представлява ярък пример за плодовете ѝ на вече местна почва. Това е основната причина именно той да е личността, избрана за проследяването на една по-голяма историческа линия на новообръщенците в Православието. Книгата проследява индивидуалните нишки, довели до възприемането му в пълно светотайнствено общение с Православната Църква.