МЕНЮ
КОШНИЦА

70 години специалност„Тюркология“ в Софийския университет„Св. Климент Охридски“

70 години специалност„Тюркология“ в Софийския университет„Св. Климент Охридски“ - unipress.bg
70 години специалност„Тюркология“ в Софийския университет„Св. Климент Охридски“
СъставителИрина Саръиванова, Милена Йорданова
  • Наличност: ДА
  • Корица: мека
  • Тегло: 0.50кг
  • Размери: 16.00см x 23.00см
  • Страници: 326
  • Година: 2023
  • ISBN: 978-954-07-5627-1
35.00 лв.
Купи

Отбелязването на всяка годишнина е повод за размисли и равносметки, а авторитетът на една 70-годишнина ни заставя да оценим подобаващо развитието на първата филологическа специалност в България, базирана на източен език. За тези седем десетилетия специалност „Тюркология“ бележи сериозни успехи, които не остават незабелязани от специалистите изтоковеди в Европа и в Близкия изток.

В рамките на научната конференция, преминала под мотото „70 години специалност „Тюркология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, учени от различни престижни изследователски звена в страната и в чужбина успяха да представят новостите в областта на езикознанието, литературознанието, лингводидактологията, историята и културологията както с оглед на тюркската концептосфера, така и с оглед на езици и култури, с които тюрките са имали в миналото или имат понастоящем контакти. Научният форум се проведе в рамките на два дни (7 и 8 октомври 2022 г.) при домакинството на организаторите от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Участници от чужбина бяха изтъкнати изследователи от Турция, Азербайджан и други държави, в които тюркологията заема водещо място в националния изследователски калейдоскоп. Потвърждение за високата оценка на българската тюркологична школа е участието с научни доклади на форума на чуждестранни академици и професори с доказан принос в областта на своите изследвания и в развитието на устойчива евристична методология.

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор / 7

Валери Стоянов. За началата и развитието на българската тюркология / 9

Милена Йорданова. Квантитативно измерение на прилагателното име в турския език / 21

Димитър Веселинов. Последната турска дума в българския език / 43

Донка Мангачева. Зората на изследванията върху метадискурса – широкият подход към явлението / 50

Харун Бекир. За лексикално-семантичните двойки в турския език, мотивирани от съществителни имена / 60

Sevinc Aliyeva. Orhon-Yenisey Anıtlarının Araştırılması / 72

Vahide Caferzade. Eski Zarf-Fiil Ekleri Üzerine (Mustafa Darir’in Fütuhü’ş-Şam eserinin dili esasında) / 79

Kübra Kuliyeva. Azeri Lehçelerinde Akrabalık Terimleri / 86

İrina Saraivanova. Bir Arşiv Kaynağına Göre 18. Yüzyıl Ortasında Osmanlı Devleti’nde Bulunan Elçilik ve Konsolosluklarda Tercüman Sayısı ve Dağılımı / 94

Стоянка Кендерова, Ани Гергова. Миниатюрата в източната ръкописна книга / 105

Любомир Миков. Емблематични символи на шиизма в България / 119

Орлин Събев. Първата османотурска печатница в съчиненията на нейни съвременници от Западна Европа / 140

Ирена Кръстева. Въобразено и сетивно в Седемте портрета на Низами / 152

Хюсеин Мевсим. За Христо Далчев – учителя по турски език в Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун / 160

Иса Хабиббайли, София Шигаева-Митреска. Историята на една снимка или лекция в Софийския университет / 175

Бисерка Велева. За няколко чужди думи от немски език в българската, руската и азербайджанската лексика / 184

Сема Куцарова. Деривационни модели за образуване на десубстантивни съществителни nomina professionalis в турския език / 194

Нихал Йозерган, Сирма Костадинова. Gönül и del в турския и в персийския политически дискурс / 209

Ибрахим Карахасан – Чънар. Аз съм балканец. Да съхраним балканските ценности / 224

Aygün Kurbanova. Dil ve Kültür Birliği: Kültürel Alanların Gelişiminde Dilin Rolü / 229

Екатерина Красимирова. Ахмад Фарис аш-Шидяк в центъра на Oсманската империя / 232

Катерина Венедикова. Надписи върху предмети / 242

Невена Граматикова. Новооткрити свидетелства за книжовно-литературна дейност, свързана с теккето на Акязълъ Баба при село Оброчище (Текето) в района на Балчик / 250

Sevilay Öztürk, Fatma Albayrak. Rodop Türk Halk Masallarında Kültür Aktarımı Ögeleri / 272

Даниела Боянова-Минкова. Социално-психологически проблеми на обучението по чужд език в Академията на МВР / 284

Калин Василев. Продуктивното умение писане в обучението по новогръцки език за неспециалисти / 293

Tsvetanka Dilkova. Linguocultural Diversity and Challenges in Learning International English / 302

Венета Янкова. Вярвания в добри и лоши дни при татарите в Добруджа, Полша и Литва (предварителни бележки) / 309

Илонка Колева. Сътрудничество между Университетския архив и ЦИЕК при обработване на архивното наследство на проф. Емил Боев / 318