Литературни форми на границата между документално и художествено

Настоящият сборник събира текстове от националната конференция с международно участие „Литературни форми на границата между документално и художествено“, проведена онлайн на 17–18 ноември 2021 г. Тя бе третият форум, организиран по проекта „Текстове от маргиналията: памет и употреби“ (започнал през 2019 г.) към Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Това трето издание разшири представата, че продуктивната в последните около три десетилетия тема за литературната периферия може да открива нови ниши. Защото граничността по принцип предполага вариативност и разнообразие на жанрове, контексти и литературни интерпретации.

Темата за граничните литературни форми насочва вниманието както към по-разпознаваеми жанрове като автобиографията, писмото и пътеписа, така и към по-периферни хетерогенни форми като романа анкета, репортажа и блога. Последните илюстрират засилената съвременна тенденция към медиализация на културата и подчертават интердисциплинарния характер на художествения дискурс. Интригуващи с обогатяването на жанровите параметри са и текстовете, фокусиращи се върху пародийните истории и некролозите, публикувани в сп. „Мисъл“ от д-р Кръстев. Събитието през ноември 2021 г. огласи и сравнително нов термин – еготекст, набиращ европейска публичност в съвременното литературознание. В този смисъл може да се каже, че активните дискусии през двата конферентни дни разколебаха представата за жанрологията като архаична и доказаха, че днес жанровете продължават да се изменят и развиват, че са флуидни и динамични.

СЪДЪРЖАНИЕ

Уводни думи / 13

(АВТО)БИОГРАФИИТЕ – РЕФЛЕКСИИ И МЕТАФИКЦИИ

Snizhana Zhygun

Memory and Silence in Ukrainian Women’s Autobiographies of the XX Century / 17

Ирена Димова-Генчева

Словашкият женски пробив в „задължително мъжкия“ канон / 24

Александър Николов

Рефлексии на автобиографичното в три текста на Партений Павлович / 34

Калин Михайлов

„Дневник без дати“ на Димитър Петканов между документалния и фикционалния разказ / 44

Мартин Колев

Матвей Вълев: неизтощимото очарование на биографията / 58

Полина Пенкова

Автобиографичната метафикция в прозата на Радослав Парушев / 64

ПИСМАТА – ЛИТЕРАТУРНИ ВГРАЖДАНИЯ

Пламен Антов

Писмото и лириката между документа и фикцията / 75

Биляна Борисова

Пенчо-Славейковите писма от Македония – културен контекст и художествени потенциали на личното писмо / 84

Калина Лукова

Любовното писмо в текста Г. П. Стаматов – автентичност и фикционалност / 93

Людмила Хр. Малинова

От писмото до стиха / 103

Ноеми Стоичкова

„Мойра“: вградените пътеписни бележки в (авто)биографичния „епистоларен роман“ / 111

ПЪТЕПИСЪТ – ГЕОГРАФИЯ НА ПОГЛЕДА

Ирен Александрова

Устойчиви маркери за ценностната природа на пътеписа / 133

Мария Русева

По покрайнините на Европа, в периферията на жанра. Пътеписи за Скандинавия / 141

Петър Михайлов

Аерописът на Дора Габе „С „ЛОТ“ до Атина“ – един граничен жанр, поместен във втората книжка на манифестния сборник „Сноп“ / 147

ФАКТ И ФИКЦИЯ – ЖАНРОВИ КОМБИНАЦИИ

Паулина Стойчева, Ралица Мухарска

Фактът като фикция: мемоарът „Родена сред разбойници“ на Катерина Стефанова Цилка / 161

Маргарита Станева

Идеологически диалог между белетристиката и мемоарите от Освобождението до Първата световна война / 171

Николай Чернокожев

По жътва – вариации / 182

Михаела Илиева

Съотношението фикция–действителност (документ) в три пиеси на Георги Марков / 193

Александра Антонова

Мемоаристи и критици / 203

Жана Попова

Саморефлексия и саморазкриване в мемоарите и автобиографиите на журналисти след 1990 г. / 214

ИСТОРИИ ЗА БЪЛГАРСКОТО – ЛИЧНОСТИ, ИДЕОЛОГИИ, ПАРОДИИ

Димитър Бурла

Идеалът за модерна личност и образът на автора в българската литература от края на ХІХ век / 227

Венцеслав Шолце

Разноезичие и територия. Лингвокултурални потенциали на „Македония и Българското възраждане“ на Симеон Радев / 238

Николай Аретов

Една незабелязана пародийна история („Антиистория славянобългарска“ (1991) на Георги Константинов) / 254

ХЕТЕРОГЕННИ ЖАНРОВЕ, ИДЕНТИЧНОСТИ, КУЛТУРИ

Румяна Евтимова

Аз – като съ-битие за себе си / 265

Димитър Радев

Лицата на фикцията, документа и съвестта в романа „Живот и съдба“ на Василий Гросман / 274

Биляна Курташева

Oral History и дистопия: възходът на романа-анкета / 282

Франческа Земярска

Мемоарите на Маргьорит Юрсенар: фикционални или реални / 290

Александра Александрова

Егон Бонди като художествен персонаж в един мемоар и в един литературен репортаж / 296

Марианна Георгиева

Художествената фантазия и фантазията на лудостта – възможни диалози / 305

За авторите / 311