История на Софийския университет

Малко са българските институции, които още преди 1944 г. имат своя писмена подробна история. През 1939 г. тя е само една - Софийският университет „Св. Климент Охридски”. Историята й е написана от академик Михаил Арнаудов.

Житейската история на Михаил Арнаудов е наситена и богата - отчасти поради неговия 100-годишен живот, отчасти поради това, че той живее в най-бурните времена за България. Роден е в годината на Освобождението, преживява смяната на властта през 1944 г. като министър на образованието и е съден от Народния съд. Обаче, както е характерно за тези години в българската история, и той изпълнява много различни функции – освен обществен деец е и виден учен, автор на над 50 монографии не само в една област: той е фолклорист, литературен теоретик, етнограф. И ректор на Софийския университет – 1935-1936 г., когато мандатите на ректорите са едногодишни.

„История на Софийския университет” е започната по времето, по което той е ректор, но е издадена през 1939 г., тъй като е посветена на 50-годишния юбилей на университета. Изданието сега е библиографска рядкост. Макар да не липсват и други автори, които са изследвали историята на първото българско висше училище, „Историята” на Михаил Арнаудов е цялостна, пълна и относително аполитична, написана от дистанцията на времето. Изданието е фототипно, точно копие на оригинала на Михаил Арнаудов. Авторът задълбочено изследва историята на институцията университет, обстоятелствата около основаването на Висшето педагогическо училище през 1888 г. и по-нататъшното му развитие – включително кризата през 1907-1908 г., която оставя университета със затворени врати за 13 месеца.

След 1944 г. Михаил Арнаудов се разминава със смъртната присъда, но до края на живота му през 1978 г. не му е позволено да се върне в Софийския университет. Затова Софийският университет се завръща към него, за да му отдаде дължимото като автор на първата му история.