Приложно поле на правото на ЕС. Комплект от три части

Книгата, наръчникът и требникът са посветени на практически най-важния свързан с Правото на ЕС въпрос, предмет на богата, но и противоречива практика на Съда на ЕС.

Преценката дали едно правоотношение попада в обхвата на ПЕС предопределя целия му ход: от нея пряко зависят изпълнението на всички произтичащи от ПЕС задължения и възможността за правните субекти да се позовават на съюзна правна норма, да черпят субективни права от ПЕС и в частност поне от Хартата на основните права на ЕС. Определянето на приложното поле на една съюзна правна норма се свежда до установяването на ВРЪЗКА между нея и конкретното обществено отношение, ситуацията или по-общо материята. За да е в приложното поле на ПЕС, една ситуация в държава-членка трябва да представлява „случай на прилагане“ на ПЕС (пряка връзка) или да разкрива „друг елемент на връзка“ с ПЕС (косвена връзка).

Приложното поле на ПЕС обхваща и ситуации, в които то не се „прилага“ (в тесен смисъл), а „въздейства“ – но във всяка ситуация, имаща връзка с ПЕС, то е „приложимо право“. Всеки съдия е длъжен в самото начало на всяко дело служебно да установи дали то попада в обхвата на ПЕС. Същото задължение да преценява дали конкретната ситуация има връзка с ПЕС тежи на всеки, прилагащ право: всички държавни органи и всички частни лица във всяко обществено отношение. Наличието на връзка с една или повече съюзни правни норми ги прави приложими или поне относими и често води до съществено различни правни последици в сравнение с изцяло вътрешните (без никаква връзка с ПЕС) ситуации. Затова преценката дали е налице връзка с ПЕС е първата по време задача в правоприлагането.

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод. Значение на приложното поле на Правото на Европейския съюз 3

Първа част

Общо разбиране за приложното поле на Правото на ЕС 11

Дял І. Правото на ЕС като приложимо право 11

І. Понятие за „приложно поле“ на Правото на ЕС 11

ІІ. Значение на Правото на ЕС като приложимо право 14

Дял ІІ. Основни способи и критерии за установяване на реална връзка с ПЕС 21

ІІІ. Принципът на ефективност на ПЕС 22

ІV. Изискване връзката да е реална 24

Дял ІІІ. Ситуации с пряка връзка с ПЕС 34

V. Съюзни ситуации с очевидна връзка порадитрансграничен елемент

 (осъществено движение) 34

VІ. Пряка връзка поради компетентност на ЕС 36

Втора част

Установяване на косвена реална връзка с ПЕС – привидно изцяло вътрешни

ситуации в материи, които нямат съюзна правна уредба

или в които ЕС изобщо няма компетентност 47

Увод. Наложително уточнение на разбирането за „изцяло вътрешна ситуация“ 47

Дял І. Установяване на връзка с ПЕС на ситуации без очевидна връзка

 (без трансграничен елемент/осъществено движение), но с косвена връзка

 поради последиците на гражданството на ЕС 49

VІІ. Наглед изцяло вътрешни ситуации, към които СЕС налага съюзни последици

 по силата на института на гражданството на ЕС

 и защитата на основните права в ЕС 51

Дял ІІ. Извънредни механизми за установяване на връзка с ПЕС – в ситуации с

 косвена връзка на друго основание 61

Увод. Обща концепция за извънредните механизми за установяване на

 връзка с ПЕС 61

VІІІ. Функционална връзка със съюзна правна уредба, която може да влияе

 на конкретната ситуация в ДЧ, независимо дали ЕС има компетентност 62

ІХ. Косвена връзка с ПЕС на наказателното право на държавите-членки 68

Дял ІІІ. Почти пълно премахване на рамките на приложното поле

 на Правото на ЕС? 75

Х. Включване в ПППЕС на процесуалните правоотношенияи на националните

 устройствени за съдебната система закони (и двете изцяло в

 запазена компетентност на ДЧ) 75

ХІ. Въпросът за значението на суверенитета на държавите-членки

 и на границите на предоставените на ЕС компетенции в решението

 на Съда на ЕС по делото Панчарево 89

ХІІ. Приложимост на съюзния режим за защитана личните данни

 в материи на запазена компетентност на държавите-членки 94

ХІІІ. Практическо прилагане на разбирането за приложно поле на ПЕС 100

Общо заключение 103